Сдружение на Заведенията в България отново настоява за Премахване на Постоянната Категоризация!

Уважаеми г-н Лукарски,
В качеството Ви на Министър на икономиката отправяме към Вас предложение за отмяна на категоризирането на самостоятелните заведения за хранене и развлечения, чрез промени в Закона за туризма.
Предистория
Категоризацията на ресторантите и въобще на заведенията за хранене и развлечения в България (заведения за хранене по-накратко) е въведена при създаването на Балкантурист с цел изкуствено разделяне на ресторантите по различни категории клиенти, асортимент и различни ценови категории. Стандартната практика до 1989 г. е била един и същи продукт предлаган в заведения с различна категория да се предлага на различни цени.
В близкото минало категоризацията е била начин за стандартизиране на заведенията за хранене по различни единни критерии. Тези критерии описани в Наредбата за категоризиране на средставата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения са в сила и до днес за категоризиране на заведенията за хранене и съдържат остарели и абсурдни за времената в които живеем критерии, например за категория една звезда заведението трябва да има: тоалетна в която трябва да има мивка, сапун, тоалетна хартия, плочки, а в търговската зала трябва да има осветление, подова настилка, маси за сядане, всмукателно-нагнетателна вентилация и площта на едно място за сядане да е 1,1 кв.м. Изискванията за две звезди вече въвеждат изискване за закачалки и плочки по стените в тоалетните и т.н. Всичко това звучи архаично да не говорим, че създава пречки пред създаването на по-интересни концепции за заведения за хранене, като например автентичен японски ресторант в който се седи на земята – такъв тип ресторант просто би бил незаконен според сега действащото законодателство, защото няма да има маси и столове.
Всички тези изисквания към заведнията за хранене са морално остарели и вероятно са имали своят смисъл в по-далечното минало, когато заведенията за хранене вероятно не са имали плочки в тоалетните или закачалки в салона за клиенти. В днешно време категоризацията е една остаряла система за стандартизиране на заведенията за хранене, която се използва единствено като поредния инструмент за събиране на такси, както и за създаване на корупционни практики и оказване на натиск над конкуренти. Клиентите на заведенията разполагат с много информация в интернет, чрез различни списания, справочници, реклами и други източници на базата на които могат да направят информиран избор кое заведение да посетят и кое да не посетят.
СП „Балкантурист” е създадено през 1948 г. с основна цел изграждане и стопанисване на хотели и ресторанти насочени към чуждестранните туристи идващи в България, като основната цел е било сдобиването с така ценната конвертируема валута, както и пропагандиране на преимуществата на НРБ като туристическа дестинация. Създаването на хотели и ресторанти насочени към чуждестранните туристи е изисквало създавенето на единна система за категоризиране на хотелите и ресторантите с цел по-лесно стандартизиране и ценообразуване. В момента туризма е едно от най-важните икономически отрасли в България и в същото време е и най не реформираният отрасъл от законодателна гледна точка предвид това, че в България все още с пълна сила действа системата на Балкантурист, макар и вече хотелите и ресторантите да не са държавна собственост.
Текуща ситуация
В момента България е единствената страна (доколкото ни е известно) в която съществува задължително категоризиране на заведенията за хранене от държавата чрез закон. В най-развитите европейски държави категоризирането на самите хотели е поверено на браншовите организации, а категоризиране на заведенията за хранене никога не е съществувало. В по-глобален мащаб ако погледнем ситуацията в САЩ, ще забележим, че там хотелите въобще не се категоризират.
Самият Закон за туризма не само, че не помага за развитието на туризма в България, а като цяло го ограничава и въвежда допълнителна бюрокрация и широкоразпространени корупционни практики чрез системата за категоризация. Логически погледнато най-лесният начин за ограничаване на корупцията е отсъствието на предпоставки за нейното съществуване, т.е. премахване на административната тежест е най-ефективният метод, който дава 100% гарантиран резултат, за разлика от всички други използвани методи.
Мотиви за отпадане на категоризацията на самостоятелните заведения за хранене
Ние от Сдружението на Заведенията в България предлагаме да отпадне или да бъде по желание на стопанисващото дружество категоризацията на самостоятелните заведения за хранене от Закона за туризма на следните основания:
• В Европейският съюз не съществува подобна практика за задължително категоризиране на заведенията за хранене.
• Самостоятелните заведения за хранене не са туристически обекти и незаконосъобразно са обявени за такива. В българското законодателство не съществува единна и ясна дефиниция на термина „турист”, но според Международната Туристическа Асоциация „турист” е човек, който пребивава повече от 24 часа на място различно от обичайното му място на пребиваване. По обективни причини никой клиент на заведение за хранене не може да бъде турист посещавайки дадено заведение, защото в заведенията не се предлагат места за нощувка и той не може да престои там поне 24 часа и в този смисъл той не се явява турист. В законодателството на ЕС турист е дефиниран като „пътуващо лице” в Директива 2006/112/ЕО, чл. 307 и чл. 308. Съгласно европейската директива „пътуващо лице” е лице, което придобива пакет туристически услуги за собствено ползване при своето пътуване. Самостоятелните заведенията за хранене не предлагат туристически услуги, особенно пък в пакет на пътуващи лица. Поради тази причина самостоятелните заведения за хранене и развлечения следва да бъдат изключени от обхвата на Закона за туризма.
• Системата за категоризиране на заведенията за хранене е морално остаряла и с нищо не допринася за качеството на обслужването или предлагания асортимент, нито допринася с нещо за по-информиран избор на клиентите на заведенията, които се информират и правят своят избор на база съвсем различни критерии и реално никой клиент на заведение нито се интересува нито знае колко звезди например е любимото му заведение, което посещава.
• Масова заблуда е че по някакъв начин категоризацията допринася за качеството предлагано от заведенията или пък за тяхната хигиена и т.н. Тези твърдения често се тиражират в медиите от хора, които не са запознати с това какво представлява категоризацията на заведенията или умишлено въвеждат в заблуждение обществото. В България, както и във всички страни от ЕС - хигиената, качеството на суровините и наличието на необходимата материална база се контролира от Агенция по Безопастност на храните (В България това е БАБХ – Българска Агенция по Безопастност на Храните), която издава разрешение на всяко заведение за хранене, че отговаря на законовите изисквания, както и разрешава асортимента, който може да се предлага в заведението на базата на наличното оборудване и помещения, както и текущо следи тези изисквания да се спазват.
• Категоризацията на заведенията за хранене е бюрократична пречка и инкубатор на корупционни практики, както и начин за оказване на административен натиск от страна на конкуренти в бранша.
• Санкциите налагани от органите, които контролират категоризацията най-често са абсурдни неадекватни на днешната бизнес среда и се изразяват в глоби за това, че персонала не носи баджове с името си или че в заведението има повече места от тези, които са указани на удостоверението за категоризация. По какъв начин повечето налични места в момента на проверката от този, който е заявен при издаване на удостоверението може само по себе да представлява нарушение е просто лишен от всякаква икономическа и бизнес логика и служи единствено като инструмент за събиране на глоби и създаване на корупционни практики. Максималният капацитет на всяко заведение е определен чрез удостоверението за въвеждане в експлоатация на обекта.
• Самата категоризация най-често се извършва от ОЕККТО (Общинска Експертна Комисия по Категоризация на Туристически Обекти). Тези комисии са съставени от длъжностни лица – представители на общината, както и членове от местни, регионални и браншови организации. Членовете на комисията получават заплащане за участието си в заседанията на комисията и поради това съпротивата от тези участници към отмяната на категоризацията е винаги много силна. Самите общини винаги изтъкват, че отмяната на категоризацията би намалило приходите на общините, което само по себе си е лишено от всякакъв смисъл – от една страна поради това, че по-голямата част от приходите от категоризация специално при самостоятелните заведения за хранене се изразходват за хонорари на участниците в комисиите, а от друга страна намаляването на приходите на общините не може да е причина за това да не се отменя даден режим. В заключение по тази точка искам да обърна внимание, че до сега никоя община не е подпомогнала по някакъв начин самостоятелните заведения за хранене чрез парите, които те събират като такси за категоризация. Вероятно по-голямата част от тези такси се изразходват от общините за издръжка на служителите занимаващи се с категоризация, както и се „усвояват” за различни проекти.
• Категоризирането на заведенията за хранене противоречи на самото законодателство в България. Съгласно законите в България съществуват три вида режими: лицензионен, регистрационен и уведомителен. Съгласно тази класификация, категоризирането би следвало да бъде регистрационен режим. Съгласно чл. 14 (2) от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност - регистрационен режим е: „Регистрация за извършване на стопанска дейност се изисква само когато нейното осъществяване е свързано с риск за националната сигурност или за обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите и на юридическите лица или за околната среда и само относно нормативни изисквания, чието спазване може обективно да се удостовери чрез проверка по документи и/или на място”.
• Съгласно предишния Закон за туризма в сила до приемането на новия Закон за туризма на 26.03.2013 г. категоризацията беше безсрочна. Съгласно новият закон вместо категоризацията да отпадне, както беше обявено публично, в последния момент беше направено изменение и вместо да отпадне категоризацията като излишна административна тежест, беше прието категоризацията да се подновява на всеки 5 години. Всичко това беше направено за да повишат основно приходите в общините, които са най-масовите административни органи, които извършват категоризирането на малките обекти. Тази промяна беше осъществена на основата на принципа на това, че държавата в лицето на Народното Събрание като по-силна страна вместо да отмени тази административна тежест, тя я засили, като завиши и финансовите потоци към общините и държавата без никаква нужда или необходимост.
• В момента заведенията за хранене се контролират от прекалено много институции, а именно: Агенция по безопастност на храните (БАБХ), Министерство на здравеопазването (чрез РИОКОЗ), МВР (пожарна безопастност), Агенция Митници (алкохол и цигари), Агенция по метрология, Комисия за защита на потребителите, общините във връзка с категоризацията и във връзка с неясната необходимост от регистрация на работното време на обектите, както и във връзка с разполагането на маси и столове на открито. Това са службите, които допълнително контролират заведенията за хранене освен стандартните: Национална агенция по приходите, Инспекция по труда, Национален осигурителен институт, Комисия за защита на личните данни, Икономическа полиция и др. Заведенията за хранене вероятно са най-строго контролираният бизнес сектор в България когато става дума за малък бизнес, който представлява по-голямата част от заведенията за хранене. Административният натиск оказван върху нашия (а и много други) сектори от икономиката е прекомерен и необоснован и създава излишни разходи за държавата и данъкоплатците.
• Тезата, че отпадането на категоризацията на самостоятелните заведения за хранене ще създаде неравнопоставеност между хотелите и техните заведения за хранене и самостоятелните заведения за хранене е несъстоятелна, защото хотелите и самостоятелните заведения за хранене по принцип не са съпоставими нито като размер на дружествата, нито като пазарана сила, а и преференциалната ДДС ставка (9%), която ползват хотелите вече е създала такава икономическа неравнопоставеност.
• В заключение категоризацията на заведенията за хранене и развлечения нарушава чл. 9 от Директивата за услугите на Европейския Съюз, защото режима на категоризиране не преследва обществен интерес и не е подходящ за постигането на защитата на обществения интерес. Режимът на категоризация се явява и дискриминационен защото не съществува в други страни членки на Европейският Съюз и води до ограничаване свободата на извършване на стопанска дейност в сферата на ресторантьорството без необходимост от подобно ограничаване.
Поради горе изброените основания, смятаме, че е наложително да отпадне категоризирането на самостоятелните заведения за хранене и това изискване да отпадне от Закона за туризма. Надяваме се на вашето съдействие в духа на публично обявеното намерение на правителството за намаляване на административната тежест и регулация над бизнеса.

Сдружение на Заведенията в България
www.szb.bg